За нас
Кратка история на партийната организация в Стара Загора
Влиянието на социалистическите идеи в Стара Загора се чувства още през 80-те години на ХІХ век. Първите пропагандатори на социалистическото учение в града са Иван Фетведжиев и Димитър Бобошев. През 1893 година в Стара Загора се създава социалдемократическа дружинка. По този повод през юни същата година вестник „Работник” пише: „Тукашните социалдемократи се събрахме преди няколко дни и след дълги разисквания единодушно решихме да се организираме в една местна социалдемократическа дружина. Дружината има за цел да обедини разпръснатите сили на тукашните социалисти и да ги насочи към партийна деятелност. Те изказват своята солидарност и братско съчувствие към всички от подобен род дружини и се причисляват в състава на Българската социалдемократическа партия“.
Въпреки неприветливата обществена обстановка, социалистическата организация укрепва. За това съдейства и установената в Стара Загора редакция на „Работнически вестник”, който излиза в Стара Загора през втората половина на 1899 година и през 1900 година. Редактор е Георги Кирков, който членува тогава в Старозагорската партийна организация и около него се създава социалдемократическо ядро.
Особено интересна по това време е личността на Георги Бакалов. Макар и да не е признат за делегат, защото е твърде млад, той участва в Учредителния конгрес на Бузлуджа през 1891 година. Константин Бозвелиев го запомня като разпространител на конгресните решения до местните дружинки – разнася в кончовете на подкованите си чизми хелиографското копие на програмата и устава на партията. Той превежда от руски „Манифест на Комунистическата партия“ и това предопределя работата му и като преводач занапред. Пише и превежда за вестниците „Работник“, „Другар“, „Социалдемократ“, „Ден“. С разрастването на организацията се явява потребност от помещение за партиен клуб. Наето е помещение, което се намира срещу днешната Художествена галерия в Стара Загора. До откриването на клуба за партийна работа се ползва работилничката на Момчо Маджаров, на чието място днес се намира самата Художествена галерия – старите Хали.
През 1905 година в клуба се организира работническо вечерно училище, в което се преподава политическа икономия, социология и литература, а в друго помещение се провеждат хорови репетиции и спявки на първите социалисти и техните симпатизанти.
Разделението между тесни и широки социалисти в Старозагорската организация става още през месец април на 1903 година. Дребните занаятчии и работниците се определят като тесни социалисти, а хората от еснафа – като широки.
За партийния конгрес в Русе през 1903 година са избрани двама делегати – тесни социалисти.
През първото десетилетие на ХХ век Старозагорската партийна организация укрепва организационно и идейно. Нараства нейното влияние. Утвърждава се като политическа сила в старозагорското общество. Ръководи и извежда до успешен край първите стачки в Стара Загора, по-характерни от които са в пивоварната фабрика, печатницата и цигарената фабрика на братя Драганови.
След Руската революция през 1905 година се засилват протестните настроения в България. Израз на това влияние върху българското работническо движение са първомайските манифестации, организирани от БРСДП и ОРСС.
В резултат от проведената от партийната организация и синдиката дейност, на първомайската манифестация през 1906 година излизат около 250 души. Развяват червеното знаме, носят червени ленти на ръцете и манифестират своята солидарност с международния пролетариат.
Това първо десетилетие на миналия век е десетилетие на подготовки на войни. Партията провежда антивоенна пропаганда. През 1911 година на площада в Стара Загора става голям митинг, на който против войната говорят Георги Димитров и Коста Ципоранов.
Партията на тесните социалисти не е в състояние да спре подготовката на войната. Но нейното влияние расте и на изборите за ХІІІ Обикновено народно събрание тя вече има 11 народни представители, сред които е и Коста Ципоранов от Стара Загора.
Под влияние на руската Велика октомврийска социалистическа революция на различни места в страната избухват женски бунтове. През 1918 година в Стара Загора е организирана внушителна женска манифестация начело с Мара Станева и Марийка Николова. Жените се бунтуват против войната, против глада и мизерията. Разграбват хляб от складове и фурни. С камъни чупят прозорците на общинската сграда, издигайки лозунгите на социалистите: „Дайте хляб!“, „Върнете мъжете ни от фронта!“, „Искаме мир!“.
За антивоенна дейност и разпространение на позиви и литература за Великата октомврийска социалистическа революция тридесет и трима комунисти от бившия Старозагорски окръг са подведени под съдебна отговорност. Сред тях са народният представител от Стара Загора Коста Ципоранов и бъдещият изявен партиен деец Неделчо Николов. С амнистия от 31 декември 1918 година делото е прекратено и арестуваните са освободени. Тези години са повлияни от Великата октомврийска социалистическа революция. Това е време, в което думата „болшевик“ мнозина отнасят и към разбунтувалите се войници през 1918 година.
Нарасналото влияние на партията се проявява и на произведените парламентарни избори през 1919 година. От избраните 13 народни представители в Стара Загора 5-има са социалисти. В изборите за общински съветници тесните социалисти спечелват 5 места от всичките 16 в Общинския съвет.
През декември в Стара Загора партийната организация провежда демонстрация против тежкото положение на трудещите се. Полицията посреща демонстрантите с огън и от куршумите загиват знакови лица. На следващия ден железничарите под ръководството на Герасим Папазчев и Иван Радев се вдигат на стачка, която продължава повече от месец и половина.
Периодът от 1918 до 1923 година се характеризира с масовизиране на партийната организация и с използване от нея на разнообразни форми на работа. Създадени са хор и театрална трупа, режисьор на която е Иван Алексиев. Провеждат се акции против скъпотията, против врангеловите белогвардейци, събират се помощи за гладуващите в Поволжието в Съветска Русия…
На 9 юни 1923 година в България е извършен военен преврат с благословията на цар Борис ІІІ. Ръководството на партията нарушава тактиката на Единния фронт и обявява „неутралитет“ в боя, според него, между градската и селската буржоазия. Партийната организация в с. Дълбоки не приема този „неутралитет“, изпраща писмо до централното ръководство и застава до земеделците в защита на законното правителство на Александър Стамболийски, убит по най-жесток начин от превратаджиите в родното му село Славовица. Погрешната деветоюнска тактика е преодоляна с помощта на Васил Коларов – генерален секретар на Коминтерна, и на Георги Димитров. „Въодушевлението беше голямо. Дните и нощите за работа към непосредствената подготовка на въстанието се сляха в едно“, пише в спомените си Тачо Даскалов. Превратаджийското правителство усеща нажежаващата се до кръв атмосфера в обществото.
На 12 септември 1923 година започват масови арести в цялата страна на комунисти, земеделци и безпартийни, изразили несъгласие с превратаджиите. В Стара Загора са арестувани почти всички членове на Окръжния комитет на партията и се налага неговото попълване.
За ръководство на въстанието е избран Акционен комитет. На 19 септември към 24 часа членовете на Акционния комитет, заседавали в къщата на Сава Балабанов, се отправят към определеното място за сбор в източния край на града.
В 3 часа сутринта на 20 септември 1923 година въстава Стара Загора. Започват атаките на отрядите срещу жандармерийските и пехотните казарми. Действията са безуспешни и въстанието не успява. Настъпва зверска саморазправа с въстаниците. По жесток начин са убити водачите и любимецът на партийната организация Неделчо Николов, е убит в клуба на партията пред очите на близо 300 души арестувани въстаници.
Въстанието е потушено. Но в неговите пожари и кърви се заздравява единодействието между комунисти и земеделци.
От този погром по-късно се ражда септемврийската литература – поезия, разкази, романи. Първа трибуна им дават списанията „Нов път“ на Георги Бакалов и „Пламък“ на Гео Милев.
Партията не се отказва от борбата. През 1924 година е изграден нов Окръжен комитет в Стара Загора.
В обществено-политическата и икономическата обстановка през 1925 година настъпват промени. Започва период на временна стабилизация на капитализма. Вече няма революционна нагласа. Това изисква промяна и в тактиката на партията, прегрупиране на силите и отстъпление, за да се запазят кадрите и партията да се укрепи в организационно отношение.
Но военната организация не се съобразява с новата действителност, не слага оръжие и продължава своите акции, довели до атентата в черквата „Света Неделя“ в София и до трагичните априлски събития, в които се подлагат на физическо изтребление множество партийни кадри.
Убити са Георги Пеев и Янко Иванов. Емигрират в СССР Коста Вълчанов, Слави Ламбев, Христаки Радкоолу. В Нова Загора са разстреляни Иван Радев и Иван Алексиев. В Станционната градина в Стара Загора са убити комунистът Петко Енев и земеделецът Кънчо Чамов. В ареста на Обществената безопасност Атанас Генчев с вилица си разпаря корема, а в затвора Герасим Папазчев с бръснач си прерязва гърлото, не можейки повече да понася изтезанията. Десетки други са по арестите и по затворите, трети емигрират в СССР и в други страни.
Още през втората половина на 1925 година партията започва да търси различни легални форми на работа. Излиза вестник „Единство“, около който се образуват професионални групи. От средите на тези групи се излъчват комсомолски и партийни ядра. Във времето 1926-1927 година се възстановява партийната организация в Стара Загора.
В резултат на кризата, започнала още през 1928 година, в страната се събужда нова революционна вълна. Това довежда до стачни борби. В Стара Загора паметна остава стачката на металурзите във фирма „Вълкар“ през 1931 година, ръководена от Георги Чанков. Тя получава голяма популярност и подкрепа и става пример за сътрудничество между работници и селяни – от селата се събират продукти за стачкуващите. В края на краищата стачката, ръководена от партията, успява.
През 1933 година Старозагорската партийна организация провежда акция в подкрепа на подсъдимите в Лайпцигския процес Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев.
Партията търси нови форми на работа, успява да създаде широки връзки сред населението. Умело се съчетават легални и нелегални форми на борба. Бедата е в това, че през 30-те години на миналия век връх в партийното ръководство вземат левосектантите. Те изолират старите партийни кадри, противопоставят се поколенията в партията. Това води до излишни жертви и до провали.
На 19 май 1934 година е извършен нов военен преврат. Отново арести, отново провали и като резултат множество промени в партийното ръководство. Две години по-късно партията работи за създаване на Единен народен антифашистки фронт.
През 1938-1939 година от затвора излизат много членове на партията и се изгражда нов Окръжен комитет на Работническата партия. Голяма част от членовете на ръководството са интернирани и се завръщат в града през 1941 година. Втората световна война е в разгара си. Правителството на проф. Богдан Филов отхвърля предложението на СССР за сключване на договор за приятелство и сътрудничество. България се присъединява към Тристранния пакт с всички произлизащи от това ангажименти и последствия. На 22 юни 1941 година хитлеристка Германия напада Съветския съюз. Това съществено променя обстановката и в България, както и поведението на партията. Два дни след това Политбюро на нейния Централен комитет поставя ясни задачи пред партийните организации:
1. Да се засили пропагандата сред българската армия и да се привлече армията на страната на народа.
2. Незабавно прекратяване на икономическата помощ на България към хитлеристка Германия.
3. Насочване на удари върху хитлеристката военна машина, където е възможно и сковаване на немските сили в България.
4. Разширяване и укрепване на съюза с всички демократични сили в България и въвличането им в антифашистката борба.
Предприет е въоръжен курс на борба.
Събитията заварват Старозагорската партийна организация обезглавена, т.е. само един член на партийното ръководство е в Стара Загора.
На 17 юли 1942 година по радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена Програмата на Отечествения фронт. Георги Димитров от Москва дава указания по места да се изграждат в България отечественофронтовски комитети. Полага се организационното начало на Отечествения фронт в Стара Загора, но до по-съществена дейност не се стига. Причина са арестите, които властите предприемат през 1943 година срещу антифашисти.
Усилия се полагат и в съседните Казанлъшка и Новозагорска околии, но резултат все още няма. По-друго е положението през 1943 година в някои от селата край Стара Загора – Бъдеще, Петрово, Памукчии, както и в села от другите околии – там се създават отечественофронтовски комитети.
Създадена е V Въстаническа оперативна зона. Зоната се разделя на шест района за действие: Кириловски, Дълбошки, Шейновски, Голямоселски, Новозагорски и Радневски.
През лятото на 1944 година в Руманя, Богомилово и Малка Верея се създават нови комитети на Отечествения фронт, които подпомагат въоръжената борба. По радиото рано сутринта на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев възвестява новата Отечественофронтовска власт. Войските на Трети Украински фронт са на Дунав. Новото правителство обявява война на хитлеристка Германия.
Още на 7 септември 1944 година в 16 часа директорът на Старозагорския затвор нарежда: „Всички политзатворници да бъдат изведени в източния двор.“ Там заявява, че правителството на Константин Муравиев е обявило общонационална амнистия. Радост, революционни песни и стихове цяла нощ огласят затворническите килии. На 8 септември 650 затворници излизат на свобода. Без осемнайсетте, увиснали на бесилката в затвора. За времето от 1941 до 1944 година без съд и присъда загиват 75 млади антифашисти от Старозагорско, ненавършили 25 години. От обесените в Старозагорския затвор 18 души 10 не са навършили 25 години, а двама са непълнолетни. От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година детето-герой Андон Черковски. Единствено в Старозагорския затвор се извършва повторно обесване на Коста Дзънов от село Енина, Стоян Вълев от село Кирилово и на Слави Дишлянов от Брацигово.
В антифашистката съпротива загиват борци достойни и милеещи за своя народ. Знакови са думите на един от убийците на д-р Теньо Стоилов: „Знаете ли, че ние тази вечер убихме един от най-умните хора на България.“ На 9 септември 1944 година в дома на Коста Ципоранов в Стара Загора се учредява Областен комитет на Отечествения фронт
На 9 септември 1944 година е изпълнена Първата програма на Отечествения фронт.
През май 1945 година Народният съд в Стара Загора произнася своите присъди над полицейски агенти, полицаи, жандармеристи и военни, извършили убийства и издевателства върху антифашисти в Старозагорския край.
На фронта заминава българската армия в състава на Трети Украински фронт. Там воюват и старозагорци.
Революцията побеждава!
След победата на Социалистическата революция на 9 септември1944 година започва смяна на политическата и икономическата система в България.
Служителите на МВР по всички направления имат принос в резултатната борба за сигурността на гражданите и реда в района. Решенията на партийните органи, дейността на партийните комитети през годините и на отделните членове на партията в органите на МВР подпомагат развитието на службите и гарантират тяхната ефективност. Реорганизира се и съдебната система.
Развитието на икономиката на нова България е основна задача на партията в социалистическото строителство като ръководна политическа сила през 45-те години след 9 септември 1944 година до края на 1989 година. Стара Загора се превръща в мощен и модерен индустриален център.
Успешно се осъществява национализацията на предприятията, банките и едрата градска собственост. Старозагорската партийна организация успешно се включва и в изпълнението на Двегодишния народостопански план за възстановяване на народното стопанство, за провеждане на партийния курс за индустриализация на страната и за колективизацията на селското стопанство.
На 9 септември 1944 година в Стара Загора има 32 фабрики и работилници, от които 3 цигарени, 5 мелници, 3 маслобойни, 4 кожарски и 4 металообработващи. В тях работят 11 струга и 8 бормашини. Тази тогавашна промишленост произвежда продукция за към 8000 лева, по курс от 1982 година – навечерието на 90-годишнината на Старозагорската партийна организация.
Това е основата, от която тръгва индустриалното развитие на Стара Загора под ръководството на партията. И се ражда чудото на Стара Загора – чудо, вплетено в чудото на социалистическа България: градът става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост.
В началото на 50-те години се извършва специализация на 16 завода в девет града – един от тях е Стара Загора. През 1956 година – по курс към 1982 година – обемът на произведената продукция е 38 млн. и 300 хил. лева. През 1982 година тя е 1 млрд. 151 млн. и 101 хил. лева – 143 пъти повече в сравнение с 1944 година.
За 45-те години по официални отчети и според партийните документи „са построени три Българии“, съпоставено с най-добрата в икономическо отношение довоенна 1939-а година. Принос за това имат Стара Загора, трудещите се в града, партийната организация, отделните членове на партията.
До 1973 година в страната са проектирани и построени повече от 400 завода за машиностроене, електроника и изчислителна техника, военно-промишлен комплекс. Това е индустриална революция, в която свой дял има Стара Загора: завод за бутилиращи линии, завод „Светлина“ за осветителни тела, ковашко-пресов завод, незабравимите Заводи за запаметяващи устройства, завод за роботи, чугунолеярен завод. Линията за радиално леене в Стара Загора е европейска рядкост.
С решение на Министерския съвет от 1981 година в Стара Загора е създадено научно-производствено предприятие „Дезинтегратор“ – съвременно направление, познато в СССР, САЩ, Германия, Япония и Швейцария, което намира приложение във фармацията, химията, хранителната промишленост, производството на строителни материали. В Стара Загора се създава лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно се развива и се превръща в Институт за космически изследвания. В нейния състав е включен и Международен ситуационен център.
Към тях по-късно се създава научно-производственото предприятие “Космос”. Това научно-производствено академично звено е новаторско за времето си в Югоизточна Европа. Създадените от него изделия по Националната космическа програма “Шипка” са монтирани на борда на космическия кораб, с който летя вторият български космонавт Александър Александров, както и на борда на автоматичната междупланетна станция за изследване на Халеевата комета по проекта “Венера-Халей” в края на ХХ век. Производството на Азотноторовия завод е сред продуктите, които тогава правят България постоянен и надежден доставчик за огромните пазари на Бразилия, Индия и Китай.
ДСО „Хранмаш“ е гордост за всяка икономика. Изгражда заводи в Ирак, Китай, Германия. Със своите 3500 строени годишно апартаменти СМК и с построените промишлени обекти ЗСК, са сред най-добрите в страната. Свой дял в изграждането на Стара Загора имат Строителни войски.
Транспортният комбинат с директор Тодор Димитров, в който са включени седем предприятия, с техниката, с която разполага, с кадрите и с богатите си организационни възможности обслужва икономиката не само на Стара Загора, а и на цялата страна.
Изградени са мощни преработвателни предприятия - „Винпром” , „Загорка” , „Родопа”, „Сердика” , Консервен комбинат „Петко Енев” и др. В Консервния комбинат на ден се получават и обработват тогава по 800 тона домати, в „Сердика” – повече от 400 тона мляко, в Птицекомбината се обработват 40-50 хиляди птици дневно.
Не е възможно в резюме да се изброи цялата мощ и производителност на старозагорската индустрия преди промените, нито да се представят десетките хиляди, работещи в нея старозагорци. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, други едва кретат. До десетина години може и да отрича някой, че Стара Загора е имала това богатство.
Селското стопанство преминава няколко етапа на развитие. От ТКЗС-тата с животинска тяга, ръчен труд, липса на подготвени специалисти и ръководители до времето на модерно земеделие и резултатно научно обслужване. Първият етап е създаването и утвърждаването на ТКЗС.
Кадрите на партийната организация, които започват трудовия си път през 1960-1965 година в селското стопанство, утвърждават неговия следващ етап – обединени ТКЗС с обработваема земя от 15 000 до 40 000 дка. Изградена е Старозагорската поливна система на база язовир „Георги Димитров” – дн. „Копринка”. Създават се ремонтни работилници, ветеринарни лечебници, помпени станции и други нови производствени мощности. Нараства ролята на научните институти в селското стопанство. Научно-изследователският институт по говедовъдство подпомага животновъдството в цялата страна.
Със създаването на АПК започва третият етап в развитието на селското стопанство за времето от 1972 до 1989 година. Обединени са повече финансови и материални ресурси, повече интелектуален потенциал.
През 1986 и 1987 година Старозагорски окръг е национален първенец по зърнопроизводството и животновъдството, като изпреварва тогавашните Толбухински и Разградски окръзи, традиционно водещи в тези направления.
Местната власт след 9 септември 1944 година полага усилия за развитието на града. През 1950-1962 година се облагородява Станционната градина и се изгражда езерото до нея, изгражда се Обсерваторията, озеленява се градът, започва изграждането на АТЗ. Настъпва истински бум в жилищното строителство. Засилва се индустриализацията на Стара Загора. През 80-те години на миналия век се развиват новите квартали, тръгват тролеите в Града на липите.
През 1953 година започва изграждането от Строителни войски на главния водопровод от с. Дунавци, който преминава през 11-километров тунел под Средна гора, разширява се водопроводната мрежа до всеки дом в Стара Загора. Анализът на строителните и благоустройствените работи в Стара Загора очертава два етапа:
1. 1944-1949 година – приема се градоустройственият план. Поставя се началото на по-мащабно водоснабдяване и канализация. Частично се благоустрояват някои улици.
2. 1949-1959 година – изработва се втори градоустройствен план. Завършва се водоснабдяването и канализацията, развиват се озеленяването, парковото и спортното строителство.
Водоснабдяването в Стара Загора се осъществява от няколко водоизточника, изградени след 1948 година – „Кольо Ганчев”, „Дунавци” и „Ягода-Зимница”.
От декември 1957 година, когато е създадено самостоятелното дружество ВиК, до промените през 1989 година негови ръководители са Тодор Найденов, Иван Събев, инж. Дамян Балев.
Приет е специален Закон за електростопанството по селата, по силата на който енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията са обявени за държавна собственост. Стара Загора става една от 11-те електростопански области. В средата на 60-те години е завършена пълната електрификация на населените места в Старозагорско. През 1955-1970 година значително се разширяват преносната и разпределителната мрежа. През 1970-1991 година изостаналостта на страната по отношение на електрификацията е преодоляна.
През 1944 година Окръжната болница има 452 легла и 20 лекари, съществува Градска здравна служба. Работят и 8 частни болници.
Най-сериозните проблеми, с които се заема здравеопазването след 1944 година, са широко разпространените инфекциозни заболявания, туберкулозата и високата детска смъртност. Увеличава се броят на болничните легла. Доставя се съвременна апаратура. Организира се детското и майчиното здравеопазване.
През 1951 година излиза Указът за всенародна безплатна медицинска помощ. В Стара Загора се създават специализирани диспансери за превенция, диагностика, лечение и диспансеризация на редица социално значими заболявания. През 1979 година е завършен и започва да работи хирургически блок. Развива се бързата и неотложната помощ. Създават се първите извънстолични клиники по ортопедия и травматология и по акушерство и гинекология, ръководени от хабилитирани лица. През 1977 година е създаден и първият извънстоличен център по хемодиализа. През 1983 година болницата отбелязва 100-годишнината от създаването си и получава званието „клинична” и за патрон името на народния лекар проф. Стоян Киркович. Броят на болничните легла е 1516, персоналът – 1805 души, от които 306 лекари, голяма част от тях с една или две специалности.
Стара Загора има своя “Златен век” през последните десетилетия на социалистическа България в областта на образованието и културата. Това не са само красиви думи, а действителност, която помнят много хора: ликвидирана неграмотгност, пълен обхват на децата в детските градини и в училищата, всеобщо средно образование – над 80% от завършилите основно образование постъпват в средните училища.
През този период в Стара Загора работят 34 целодневни и седмични детски градини, повечето от които са в новопостроени сгради със съвременно обзавеждане, с медицинско обслужване и, най-важното – с педагогически персонал с висока квалификация, с творчески заряд и с обич към децата. В тях децата безплатно получават уроци по пиано, класически балет, рисуване, плуване, танцово и театрално изкуство, компютърни игри.
Като наследник на възрожденски просветни традиции старозагорският Институт за усъвършенстване на учители има голям принос и безспорни заслуги за развитие на българското образование, както и учителският колектив в Базовото училище – днешното СОУ “Васил Левски”, на множеството отлично подготвени кадри, работещи в системата на образованието. Затова Министерството на просветата именно в Стара Загора залага опит за научно управление на учебно-възпитателния процес и приема инициативата на общината за провеждане в града на общонационален разговор на тема: “Професионалният и граждански дълг на учителя”.
Особено важни са две характеристики на тогавашното социалистическо образование:
1. Непосредствена връзка между икономика и образование – основните предприятия имат и поддържат училища, в които подготвят кадри за своите производства. Химическият техникум е рожба на Химическия комбинат. Заводите “Берое” и “Червено знаме” имат своите средни професионално-технически училища по машиностроене. Потребността от кадри за Заводите за запаметяващи устройства извиква на живот Техникума по електроника.
Благодарение на политиката и работата на партийните ръководства и общинските власти в града, на личната ангажираност на стопанските ръководители старозагорските професионални училища имат най-съвременната база за обучение и висококвалифицирани преподаватели.
Това силно впечатлява и Маргарет Тачър, посетила Стара Загора като министър на образованието на Англия, впоследствие изпратила специалисти да изучават българския опит.
С осигуряването на високообразовани и професионално подготвени кадри нашият град с право и единствен в България получава определението Град на електрониката, роботиката и машиностроенето.
2. Неделима връзка между образование и възпитание. Предоставят се огромни възможности за развитие на индивидуалните интереси и способности на учениците в учебния процес и извън училище – кръжоци, клубове, танцови и музикални състави, срещи с професионалисти от различни области на живота. Препълнени са с деца и младежи кабинетите и залите на Станцията на младите техници.
Високо гражданско признание получават специалисти, учители и директори на училища от средите на Общинската организация на БСП.
Благодарение на последователната и целенасочена политика на партийното и общинското ръководство в града и окръга Стара Загора става академичен град. През 2014 година се навършиха 40 години на висшето образование в Стара Загора.
Преместването от София в нашия град на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина през 1974 година, създаването на Висшия медицински институт през 1982 година, на Института за повишаване квалификацията на учителите през 1986 година и тяхното обединяване в Тракийски университет по-късно, през 1995 година – след промените в страната – са събития, които ще бъдат изучавани и оценявани от изследователите на българското образование. Те са пример на концентрация на ръководство, организация и управление на висше училище.
Стара Загора в годините на социалистическото изграждане на страната става забележителен център и на българската култура. Знакови примери за това са Старозагорската опера, Драматичният театър “Гео Милев”, Кукленият театър, Художествената галерия, музеите в града – Исторически музей, къща-музей “Гео Милев”, музей “Литературна Стара Загора”. Окръжната библиотека “Захарий Княжески” става център на библиотечното дело в Старозагорски окръг. Работят читалища като “Свети Климент Охридски”, “Родина”, “Георги Бакалов” и други, наследници на дълголетни традиции и огнища на българския дух.
В града се издават вестник “Септември” – печатен орган на Окръжния комитет на БКП, литературният алманах “Хоризонт”, заводски вестници като “Комсомолец” (АТЗ), “Тракия” (СМК). Творят поети, писатели, актьори и художници, които имат партийната и държавната подкрепа в своята дейност. Обогатява и утвърждава своята програма Радио Стара Загора. Има Дом на художниците, Клуб на писателите “Пегас” в Ханчевата къща, домове на учителите и на научните дейци, предприятие за разпространение на филми – едно от четирите големи в страната, Държавна печатница “Митьо Станев”, кината “Комсомол”, “Септември”, “Гео Милев”, “Димитър Благоев”, “Желю Диманов” и три летни кина.
Не може да се представи кратко постигнатото за Стара Загора и района в областта на икономиката, културата, образованието, администрацията за времето от 1944 до 1989 година.
Но то е работа и на партийната организация, на партийните комитети и партийните кадри. Партийните ръководители на окръга и на общината, на града, секретарите на Окръжния, Градския и Общинския комитет на партията отдават знания, сили, енергия за развитието на Стара Загора. Членовете на партията, работещи на всички нива, във всички области на живота на Стара Загора, както и в професионалните и в обществено-политическите организации участват в съзиданието.
Не е нужно да се правят оценки, но всички членове на партията влагат живота си в развитието на Стара Загора. Също като майсторите на чешми и храмове от легендите, които вграждат себе си в своите творения. В живота на Стара Загора и на старозагорци са вплетени животът, трудът, грижата на Старозагорската партийна организация за целия период от 1944 до 1989 година. Това е съзидателен период. Това е достойнство на общинската организация на БСП днес.
Из „120 години БСП в Стара Загора”, Стара Загора 2013