Казанлък

Община Казанлък е разположена е в централната част на Република България на площ от 634.8 кв.км. Намира се в подножието на Стара Планина в Казанлъшката котловина, която е част от Розовата долина, известна със своята красота и плодородие. На север общината граничи с общините Габрово и Трявна, на изток – с Мъглиж, на юг – с общините Стара Загора и Братя Даскалови, и на запад – с община Павел баня. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Населението на административния център град Казанлък  е 50 446 души, което го поставя на 2-ро място в областта и на 20-то в страната. Казанлък е и вторият по големина необластен град в България, след Асеновград. В общината живеят 76 466 души. Централното местоположение на община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения. Казанлък, отстои на 194 км от София и на 185 км от Бургас. Той е важен кръстопът: тук се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. Град Казанлък, със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленски, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености, оказва влияние не само върху динамиката и развитието на общината, но и върху цялостното развитие на област Стара Загора.

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948-1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви.

В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Градът става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско робство  занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост, създава се военната фабрика и заводът за самолетни части „Капрони“ . Днес в община Казанлък има добре развито машиностроене, оръжейна и текстилна промишленост. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната. Най-динамично се развиват производството на химически вещества,  влакна и дървообработващата промишленост . С търговия и услуги се занимават  около 1 300 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината са  над 22 000 души. Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища. В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.  Селското стопанство заема сериозно място в икономиката на община Казанлък. Както в останалите части на Розовата долина, климатичните условия и почвите тук са особено благоприятни за отглеждането на маслодайна роза, мента, лавандула, босилек, невен, овощни и фуражни култури. Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла. Казанлъшката маслодайна роза и розовото масло са визитна картичка на България.

Тук се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза и единственият на Балканския полуостров Институт по розата и етеричномаслените култури, създаден през 1907 г. и претърпял в своето развитие много промени в структурата и направленията на научните изследвания. Независимо от това, че Институтът е претърпял редица трансформации, той остава основен център за научно-изследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на етеричномаслените и лечебни култури в България.

В Казанлък е и водещият иновационен и технологичен център, основан през 1962 година – НИТИ ЕАД, в който се разработват и произвеждат изделия с военно предназначение. В годините на конверсията фирмата се ориентира към разработване и производство на изделия с гражданско и специално предназначение в т.ч. ловно и спортно оръжие и боеприпаси за тях, пиротехнически изделия и сигнални средства, специални средства за самозащита и др.

През 2005 г. община Казанлък, първа  в област Стара Загора, поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно. Местният парламент на Казанлък през 2007 г., по инициатива на председателя от  БСП Васил Самарски, остава в историята  на местното законодателство в България  и като  първият електронен Общински съвет в страната. В пилотния си период за 50 безхартиени заседания  и 572 заседания на постоянните комисии,  електронният съвет, който продължава и днес да работи в този формат,  икономисва  1 тон хартия  и спасява 50 дка гори.

Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния резерват Централен Балкан, уникалните археологически паметници от времето на траките, казанлъшката маслодайна роза и неповторимия Празник на розата. През 2004 г. проф. Георги Китов открива  край гр. Шипка в местността „Светицата”  златната маска на Терес I и в могилата Голямата Косматка - бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Казанлъшката тракийска гробница под егидата на ЮНЕСКО, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. Долината на розите вече е популярна и като Долината на тракийските царе.

Многобройните планински хижи и почивни станции в Стара планина са добре оборудвани и подходящи за почивка и зимни спортове. За защита и опазване на богатото многообразие на живата природа на територията на община Казанлък са обявени три категории защитени територии- резерватите “Каменщица”  и  “Лешница”, природната забележителност „Мечките” и  защитената местност “Ждрелото”. На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи - ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.  Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС. Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.

Сред приоритетите на общината са създаване на условия за повишаване ефективността и конкурентно способността на икономиката, модернизация на инфраструктурата, управление на отпадъците, опазване на околната среда,  развитие на екологична инфраструктура за устойчиво развитие и инвестиционна привлекателност. През последните години представителите на местното самоуправление работят

за съхраняване и социализация на културното и природно наследство, развитие на устойчив туризъм, развитие на човешките ресурси, качествено образование,  социално сближаване и др.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи