Раднево

Територията на община Раднево е разположена в  източната част на Горнотракийската низина. Тя е с обща площ - 545,150 кв. км и представлява 10,6 % от територията на областта. Административен център на общината е град Раднево, като в структурата й се включват още 21 населени места. Населението наброява 22 459 жители. Името на селището до 1906 година е Радне махле. Градът е четвърти по големина в област Стара Загора, след Стара Загора, Казанлък и Чирпан. Географското положение на общината я определя като важен транспортен възел, през който се осъществяват пътните връзки между Северна и Южна България. През територията на община Раднево преминават реките Блатница, Овчарица и Сазлийка. Тук се намира и язовир "Овчарица" с площ 627 хектара.

Плодородната земя, водните площи и горите са причина хората да населяват този район от дълбока древност. Първите селища възникнали от преди 4000 години. Първият етнос, населявал района е тракийското племе - пирогери. На територията се намирала и голямата римска пътна станция Арзос. В средновековието, след образуването на българската държава, районът се превръща в буферна зона между България и Византия. През 1964 г. Раднево е обявен за град.

Община Раднево се нарежда на едно от първите места между общините в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Сравненията в областен план показват, че община Раднево е на второ място по нетни приходи в област Стара Загора и представлява основен производител на лигнитни каменни въглища и важен производител на електроенергия. Териториално тя обхваща по-голямата част от Източно-маришкия въглищен басейн и е свързана с енергийния комплекс Марица-Изток. Добивът на ниско калоричните въглища става по открит способ на площ от 103 кв. км. На територията на община Раднево се намират 57% от въглищните запаси на България. В град Раднево се намира администрацията на въгледобивното предприятие "Мини Марица-изток", производството на което е структурирано в три рудника. За промишлени цели се използват естествените находища на гипс и мрамор. Добиват се и инертни материали.

На територията на общината има суровинна база за създаване на нови мощности за обработка на памук, производство на олио и майонеза, производство на фуражи, преработка на плодове и зеленчуци, месопреработка.

Община Раднево е не само промишлен, но и развит културен център. Тук са се родили поетът Гео Милев, поетесата Магда Петканова, писателката Надежда Драгова, художникът Георги Караджов, народната певица Динка Русева и др. В днешно време традициите в сферата на културата се дообогатяват, развиват и намират своето място и реализация в цялостния културен живот на общината. От изключително значение за облика на Общината е къща-музей "Гео Милев", Общински център за култура „Нончо Воденичаров”, създаден през 1981 година и наложил се като място за достъп и непосредствен контакт с националните културни традиции и съвременните постижения в областта на изкуството. Археологически парк „Нов живот за миналото на Раднево" е интересен за своите посетители, защото за първи път на място, където няма разкрити археологически обекти, е направена репродукция на открити архитектурни паметници.

В Археологическия  музей “Марица-изток” се провеждат научни конференции, изложби. Регистрираните са над 250 археологически обекта, в това число надгробни могили, некрополи, открити селища и селищни могили, ямни комплекси, крепости, базилики. Проучени са над 50 археологически обекта. В общината са изградени 16 паметника и паметни знаци на загиналите във войните. Част от културно-историческото богатство на община Раднево са и 11-те християнски църковни храмове. Денят на Раднево е 7 септември. Ежегодно се провеждат Майски дни на културата. Гости в миньорския град идват от далеч за Фестивала на сватбарските оркестри, на Международен фолклорен фестивал на инструменталните групи, да разгледат Пленера по живопис и скулптура “Светлина, земя, хора “ и за турнира по борба “Крилат Димо“.

В съответствие с визията за развитие на община Раднево и отчитайки възможностите и перспективите за местно развитие и за развитие на региона, както и структурните проблеми,  местната  изпълнителна власт осъществява приетите цели и приоритети в стратегията за развитие  от общинския съвет. А именно в  подкрепа развитието на въгледобива и производството на ел. енергия от съществуващите и новоизградени мощности, подобряване, запазване и възстановяване на околната среда, подкрепа на устойчиво и модерно селско стопанство, развитие на социалната и инженерната инфраструктура и др.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи