Георги Гьоков: Здравната система е труднодостъпна за българите. До кога?

Закриването на общинското здравеопазване е сериозна предпоставка за задълбочаване на неравенствата

Когато говорим за здравеопазване, ключовата дума трябва да е „пациент“. Дали така е в българското здравеопазване? Отговорът е категорично – НЕ! – при нас ключовата дума е „пари“, а този подход води до криза в достъпа до здравно обслужване.” Този коментар написа във Фейсбук депутатът Георги Гьоков, член на парламентарната комисия по здравеопазване и зам.-председател на социалната комисия. 

По думите му, на теория „болничната помощ“ е нормативно достъпна за всички здравноосигурени лица, като дори те имат свободата да избират в кое лечебно заведение, с договор с НЗОК, на територията на цялата страна, да се лекуват. „На практика обаче в повечето случаи този избор е сведен до общинската болница, поради липса на средства да се стигне до по-големите и по-технологичните болници. В една държава, в която повече от 1/3 от населението живее в крайна бедност и социално изключване, да говориш за избор на лечебно заведение е цинизъм. И трябва да признаем, че днес българската здравна система е по-малко солидарна, по-малко справедлива и по-трудно достъпна за българските граждани, в сравнение със здравеопазването преди началото на промените.”, пише депутатът.

В профила си във Фейсбук Георги Гьоков излага своята гледна точка по темата:

„Днес здравеопазването, и в частност болничната помощ, се развива на база на взаимно изключващи се принципи, в голяма степен формирани и следвани от ГЕРБ по време на 8 годишното им управление:

Първи принцип: Заради надвишаване на някакви средноевропейските критерии трябва да се закриват болнични легла и обществени болници (най-често общински);

Втори принцип: Непрекъснато трябва да се откриват нови и нови частни болници и то само в големите градове, без каквато и да е необходимост, само в угода на едрия капитал;

Трети принцип: Всички, най-вече частните, ще са накачени на „яслата” на НЗОК.

При такива действия няма как да не се стигне до разграждане на обществената болнична система за сметка на частния сектор. И първите, които усещат това, са общинските болници и техните пациенти, обикновено тези, които нямат достъп до друго лечение. 

Пазарните механизми в здравеопазването доведоха до пазарна джунгла, в която всички субекти, които предоставят здравни услуги са го обърнали на печалбарство, а болният човек – пациентът, е изгубен.

Частният сектор търси печалбата, на всяка цена, без оглед на това, че здравеопазването е социална функция и животът и здравето са право, не само на тези с многото пари, а на всички.

И на пук на това, че уж сме социална държава и трябва да осигуряваме равен достъп до здравни услуги, структурата на българската здравна система се определя не от реалните потребности на населението от медицинска помощ, а от пазарни механизми. Как иначе да си обясним, че и до момента нямаме адекватно разработена здравна карта?! 

И днес си мисля: Дали основната функция на българската здравна система е да осигурява адекватни здравни грижи и равен достъп до тях или е - да осигурява печалба на здравните заведения, основно частните?! 

И друг не по малко важен въпрос: Провеждат ли управляващите такава политика в здравеопазването, която да запазва и гарантира неговия социален характер. И наясно ли са, че пазарните механизми в здравеопазването го превърнаха в джунгла, в която болният човек  е изгубен?! 

Справя ли се днес държавата, чрез МЗ, със задължението си- на база на потребности да осигури справедливо регионално разпределение на болнични легла (разбирайте болници) и медицински специалисти и да гарантира равен достъп до медицинска помощ за всички граждани.

Знаете отговора на тези въпроси, но след 8 години управление, изниква въпросът -  какво се прави за да бъде преодоляна тази криза? ГЕРБ и ОП, като управляващи, ще затрият ли с лека ръка общинското здравеопазване? Сега това е на дневен ред. Въпреки тежкото финансово положение на по-голямата част от общинските болници - решения има и те се крият в промяна на отношението към тях и към хората, които обслужват, хора преди всичко бедни и неможещи да си позволят друго. Крият се и в прякото ангажиране на Областните управи и местните власти в преструктурирането, управлението и финансирането на здравната система в съответната област, в съответната община. Защото здравната политика на общинско ниво е необходим елемент на общонационалната здравна политика. Необходим инструмент на държавата да изпълнява социалните си функции. Необходим елемент за проява на децентрализация на управлението на здравеопазването и неговата адекватност към здравните проблеми на хората.